Цацаров: Бях притискан по всякакви начини, за да върна Полфрийман в Австралия

0
13
Снимка: БГНЕС

Делото “Джок Полфрийман” с окончателна развръзка. Австралиецът, убил Андрей Монов, може да се прибере у дома, след като от дирекция “Миграция” на МВР отмени забраната за напускане на страната. Финалната точка на сагата сложи миналата седмица Върховният касационен съд, който реши, че няма да разглежда отново условното му предсрочно освобождаване. Той беше освободен 8 години преди изтичане на присъдата, защото според съдиите се бил поправил. Искането за преразглеждане на решението направи тогавашният главен прокурор. Защо Сотир Цацаров не беше съгласен Полфрийман да напусне килията? Бившият обвинител номер едно разказва пред NOVA.

„По време на моя мандат се развиха немалко събития, свързани с наказателно производство срещу Джок Полфрийман. Същевременно обаче то има предистория, защото през 2012 г. за първи път бе постановен отказ за трансфер. Моят предшественик – проф. Борис Велчев, отказа трансфер към Австралия, по искане на Департамента на главния прокурор на Австралийския съюз”, заяви Сотир Цацаров.

По думите му оттам – нататък нещата е поел именно той. „Всъщност, при един разговор с проф. Велчев, на мен ми стана ясно, че той каза, че не ми завещава един горещ картоф, защото този картоф вече не е горещ. Той го е разрешил, но този проблем ще възниква и ще нараства – все повече и повече”, допълва Цацаров.

„Имаше предвид целия международен натиск, на който той е бил подложен. До немалка степен признавам, че тогава го погледнах с известно недоверие. Впоследствие разбрах, че колегата е бил абсолютно прав”, посочва  бившият обвинител номер едно.

През 2012 г. обаче се случва и още нещо. „Джок Полфрийман вече е в затвора. Именно тогава той създава Българското затворническо движение за рехабилитация. Малка подробност, малка – но много важна, че това Сдружение е създадено с правната и финансовата помощ, под финансова разбирам заплащането на съответните държавни такси, на Българския Хелзинкски комитет”, обяснява Цацаров.

И допълва: „После идва 2013 г. За първи път тогава Калин Калпакчиев – съдия, става „Човек на годината” в класацията на Българския хелзинкски комитет. Е, не на първо, на второ място”.

През месец юли 2013 г., Цацаров отказва за втори път трансфер на Джок Полфрийман. „Както Ви казах – първият отказ беше на проф. Велчев. Това беше много, бих казал, запомнящо се време”, коментира той.

„По думите му посещенията на австралийските дипломатически представители тук са били буквално ежеседмични. „Искането, не казвам натиска, възпитаното дипломатическо искане той да бъде изпратен да изтърпи наказанието си, или по-скоро да изтърпи, да доизтърпи това наказание, бе изключително силно”, допълва Цацаров.

„На всичко отгоре, пак по това време, бе издадена една книга – в Австралия. Мисля, че заглавието й беше „Кошмарът на един баща”. Авторът, мисля, беше Белинда Хоукинс. Тази книга представи българското правосъдие, оставете българските главни прокурори, мен и Велчев, като общо – взето символ на тоталното беззаконие, което бе упражнено по отношение на Джок Полфрийман”, казва бившият обвинител номер едно.

„Разбира се, веднага след моя отказа последва веднага позиция на Българския хелзинкски комитет, подписана от Красимир Кънев. Още помня думите в тази позиция. Отказът ми бе наречен „видим произвол”, посочва още той.

И обяснява: „Всъщност, моите мотиви на отказа бяха, че тогава той не беше изтърпял дори една четвърт от своята присъда. Нямаше каквито и да е данни за неговото поправяне, не беше изплатен нито лев от обезщетението, присъдено на пострадалите и освен това нямаше никаква гаранция, че след пристигането в Австралийския съюз, той нямаше да бъде помилван, с което тази сага да приключи по възможно най-позорния начин за българското правосъдие и най-болезнения начин за пострадалите”.

През 2015 г. Джок Полфрийман беше номиниран за „Човек на годината” от Българския хелзинкски комитет. „Едновременно с това, като номинация, съществуваше и оглавяваното от него затворническо сдружение за рехабилитация. Мисля, че общественият и медиен скандал, който се вдигна тогава, принуди Българският хелзинкски комитет, да оттегли номинацията на Джок Полфрийман”, коментира Сотир Цацаров.

Така стигаме до 2016 г. „Калин Калпакчиев, ще кажа защо споменавам името на съдията, бе провъзгласен за втори път за човек на годината от Българския хелзинкски комитет. Пак през 2016 г., Българският хелзинкски комитет издаде своя годишен доклад . Един от авторите на доклада е съдията Весислава Иванова”, казва още Цацаров.

На 19 септември 2019 г., състав на Апелативен съд – София, председателстван от Калин Калпакчиев, с членове съдиите Весислава Иванова и Виолета Магдалинечева, постановява отмяна на акта на Софийски градски съд и освободи условно предсрочно Джок Полфрийман.

„В производството пред Апелативния съд бе представена и характеристика на осъдения Джок Полфрийман, подписана от Красимир Кънев – шеф на Българския Хелзинкски комитет. Мисля, че фактите говорят сами по себе си”, посочва Сотир Цацаров.

На 24 септември той поисква възобновяване. „На 8 октомври 2019 г., въпреки политическата кампания, която се разрази по този повод, отказах прокуратурата да поиска прекратяването на Българския хелзинкски комитет пред съда. След това последва едно писмо на председателя на Върховния касационен съд. Той нарече ставащото с Джок Полфрийман, и, разбира се, моето искане за възобновяване „произвол и беззаконие”. В това писмо, мисля, каза, че България е прекрачила отдавна границите на беззаконието. Иначе моето искане по възобновяване на казуса нарече „един елементарен от правна гледна точка казус”, коментира още Цацаров.

На 28 май 2020 г. Върховният касационен съд се произнася и оставя искането на Цацаров без разглеждане.

Запитан за определения от него като „дипломатически натиск” и дали тогава е имало нещо конкретно, което му е направило впечатление, Цацаров отговори: „В началото – през 2013 г., тези ежеседмични срещи, на всякакво ниво, с доста настоятелни искания, когато ги комбинирате с книги,с ежедневни писма, дори с обаждания по телефона от австралийски граждани, и прочие, то си беше цялостна кампания”.

И допълва: „Не съм отказал, защото трябва да упражня някакви жестоки правомощия или по някакви такива подбуди, че този човек трябва да си остане в затвора. Отказал съм, защото той е убиец, осъден, с влязла в сила присъда. И защото един такъв акт в никакъв случай няма да донесе не удовлетворение, той няма да донесе нищо добро в душите на пострадалите. Не че това ще им върне загубата”.

„Е, ако трябва да погледна Джок Полфрийман, и да погледна, честно казано нямам силата да го направя, родителите на убития, аз ще избера техните права, а не цялата тази кампания, която се разви”, категоричен е Цацаров.

Запитан защо се стигнало дотук, той отговаря: „Моето обяснение – защото малко или много Полфрийман тук щеше да бъде проект – това затворническо сдружение. Не отричам правото на сдружаване, нито защитата правата на лишените от свобода. Но това затворническо сдружение, щеше да бъде дин елемент от проект с активното участие на Българския хелзинкски комитет. Поредният реализиран проект, на който такъв като него щеше да стане емблема.Просто не прецениха цинизма, дори на предложението да го номинират за „Човек на годината”.

Преди дни ВКС отказа да преразгледа делото. На въпрос дали той приема това като атака лично срещу лично, Цацаров отговори: „Аз като главен прокурор, имам право на такова искане. Никой отнапред не може да каже, че искането е основателно или не. Следователно да се спекулира с това, че едва ли не това е критика към състава на Върховния касационен съд – не, не е”.

„Единствената въпросителна, която аз поставям, е осем месеца ли бяха необходими, за да се постанови това решение, което г-н Лозан Панов нарече „елементарен от правна гледна точка казус”, запита Сотир Цацаров.

„Аз посочих ясно фактите за свързаност между Джок Полфрийман, Българският хелзинкски комитет и двама от съдиите, които са участвали в съдебния състав”, категоричен е той.

И допълва: „Независимо има или няма връзки, влияния, всичко друго. Всичко това поражда някакво съмнение. Съществува ли съмнение, има съмнения и в справедливото решение”

„И най-сетне – по отношение искането на Джок Полфрийман – ако трябва да съм честен, да ти поиска оставката Джок Полфрийман, си е комплимент”, посочи още той.

„Аз не се срамувам от нищо от това, което съм направил. Напротив. Ако сега, би следвало да повторя всичкото това, пак щях да откажа трансфера, пак щях да поискам възобновяване”, убеден е Цацаров

КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Добавете името си тук