Рилският манастир, който е едно от духовните средища на България, е изправен пред безпрецедентна финансова криза, предава БГНЕС.

Манастирът, който е включен в Списъка на ЮНЕСКО със световните паметници на културата, трябва да получи през тази година 597 хиляди лева. Парите ще отидат за реставрации, ремонти и поддръжка.

Ситуацията се усложнява от факта, че Рилският манастир почти няма приходи от туризъм през последните два месеца заради пандемията от коронавирус. За да оцелеят от обителта са принудени дори да обявят дарителска сметка.

Премиерът Бойко Борисов посети манастира тази сутрин. Той обяви, че утре Министерски съвет ще гласува 600 хиляди лева за Рилския манастир. Парите ще отидат за реконструкция на Светата обител, други 1,3 милиона ще бъдат отпуснати за пречиствателна станция.

„След утре ще имаш директно от Министерството на финансите 600 000, за да продължите реконструкцията вътре, изографисването, да се разплатиш с хората“, обеща премиерът, обръщайки се към игумена дядо Евлогий.

Борисов обеща да подпомогне и другите два манастира, които са директно подчинени на Светия Синод, за да не изпаднат в това положение. „Ще дадем пари и за една нова църква в Пловдив“, обяви той.

Борисов коментира и темата с пътя към манастира, който беше проблемен, и посочи, че пътят всъщност е фантастичен, и че ако има свлачища, ще прати екип да го поправи.

„Ако някъде са паднали скали, защото навремето са строили некачествено и не са правили откосите такива, каквито трябва, не по мое време, а по комунистическо, ще ремонтираме и това“, обеща Борисов и припомни, че по време на пандемията не са били затворени църквите и манастирите.

Рилският манастир е един от символите на България. Той е построен от Свети Иван Рилски през 10 век. В средата на 14 век в двора на манастира е издигната прословутата Хрельова кула. На върха и се намира параклисът „Свето Преображение“ с ценни фрески.

Османската власт потвърждава правата на Рилския манастир. През 18 век манастирът става жертва на пожар. През 1784 г. започва неговото възстановяване, което продължава и през следващите десетилетия, за да добие днешния си вид по време на българското Възраждане.

КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Добавете името си тук