Моето поколение, да не говоря пък за по-младите, не знае какво е война. Коронавирусът съвсем бегло ни подсказа на какво бихме могли да бъдем подложени. Да не можем да видим родителите си в провинцията, тъй като КПП-тата не ни пускат, или пък децата си, защото са в другия край на страната или в чужбина. Но все пак не са на фронта, та да ги мислим всяка минута дали са живи. Не са и в превзети от противника райони, та да си представяме с ужас как се гаврят с тях. Можем да ги чуем по телефона, да ги окуражим във Фейсбук, да ги видим по Вайбър. И те – нас. Да сме в някаква степен спокойни, защото си имат храна. И покрив, и ток, и вода
И въпреки това, два месеца извънредно положение на мнозина им се видя непоносимо. Липсват им заведенията, разходките в парка, трудно им е да са с прикрити лица на улицата, в транспорта и в магазините. И сякаш не им минава през ума, че това е най-дребното неудобство. Че маските причиняват дискомфорт, но не те, а каските са страшни. Че ако не си отваряме очите, може да ни сполети участта на предишните поколения. Които при излизане от дома са се пазели не от глоба за непоставена маска, а да избегнат куршуми, мини, бомбардировки. Не са имали храна, хляб дори, оставали са без покрив, без родители, без деца, гинели са от епидемии.

Войната бе тежка за населението на всички въвлечени страни. Но най-големия удар понесоха съветските народи. Три години им бяха нужни, за да отблъснат от страната си нацистите, и още една, за да натикат агресора там, откъдето е тръгнал. Време на неимоверни трудности и на фронта, и в тила. Ако можем, да си представим поне как жителите на Ленинград са издържали на 900-дневната блокада.

Днес управниците ни замерват с декларации, че Червената армия не е освободила Източна Европа от хитлеризма. Интересно кой ли е сторил това? Или пак ще се залъгваме, че не е имало фашизъм? Да, освобождението се постигна с усилията на съпротивляващите се части от попадналите под окупация народи, включително и с активния принос на българския, с действията на съюзниците, открили, макар и късно, втори фронт срещу хитлеристката коалиция, но с решаващата роля и милионите жертви на Червената армия. Преиначаването на този факт е не само несправедливо, но и опасно, защото създава предпоставки за повтарянето на историята, и то в най-грозната й част.

Моето поколение не е преживяло война, но знае какво е тя. Представата за нейната разрушителна същност и възгледът, че повече не трябва да бъде допускана, ни бе формиран и в училище, и с всички лостове на пропагандата. Наясно бяхме и какво е смъртта и почитахме загиналите. Днес на войната в много случаи се гледа като на нещо нереално, съществуващо само във филмите и в компютърните игри. Дори и когато я оценяваме като зло, смятаме, че лично нас няма да ни засегне. Изчезнало е и усещането за смърт, заменили сме го с клишето „преселване в по-добрия свят“. Поговорим два-три дни за някой крайно нелеп случай, като убийството на Милен Цветков, и толкова.

На днешните млади им е трудно да получат точна представа за историята. От високата трибуна на Европейския парламент ги уверяват, че Германия и Съветският съюз са еднакво виновни за избухването на Втората световна война, и те го приемат за чиста монета. Че разделянето на Европа на сфери на влияние е дело само на Москва, макар то да е договорено между Сталин, Рузвелт и Чърчил. Родителите все повече се страхуват да говорят истината, отказват да се борят за нея. Дори и днес, когато германският външен министър Хайко Маас казва на висок глас, че неговата страна е единственият виновник за започването на тази война и че трябва да се спрат крещящите опити за пренаписване на историята. Мълчат си родителите, защото ще ги набедят, че са против Европейския съюз, макар че признаването на съветския принос за победата над фашизма не е позиция срещу евросемейството ни. Опасяват се, че ще докарат неприятности на децата си в сегашната изопачаваща фактите среда.

Със засилващите се темпове на манипулация в учебниците, в медиите, в изявите на политиците след 10-15 години съвсем няма да се знае какво е било. И всичко лошо ще може да почне от начало. За сметка на онези, които ще бъдат пращани в по-добрия свят, или, казано прозаично, на гибел. И в полза на властелините, увеличаващи богатствата си от всяка война.

КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Добавете името си тук