Автор: Иво Атанасов


На моменти премиерът Борисов сякаш нарочно се отклонява от правоговора, за да отклони и нашето внимание от неудобна за себе си тема. Или пък не е чак толкова находчив, просто ние сме си създали трайния навик да се вторачваме в онова, което е чуваемо и видимо, и по този начин да пропускаме същественото.   

Такъв е случаят със снощното похищение на безплатно телевизионно време, афиширано като пресконференция. Говорейки за една от формите за финансиране от ЕС, министър-председателят няколко пъти каза „грандове“. И целият Фейсбук се запревива от майтапи. Не било „грандове“, а „грантове“. Добре де, „грантове“ е. Наивно е точно от Борисов да очакваме изящна словесност. Макар че, в интерес на истината, за две десетилетия всекидневно медийно присъствие той доста се ошлайфа. Но обърнахме ли внимание по какъв повод употреби тази дума? Богатите страни настояват ЕС да ни отпуска не грантове, а кредити. Докато и ние не качим като тях данъка за най-заможните на 40-50 процента.  У нас, както е печално известно, данъкът върху доходите на физическите лица е плосък, 10 на сто за всички – от бедняка до милиардера. 

Какво толкова, ще възкликнат някои, каквото дадат – това. Грантове, кредити – все едно, важното е да ни помогнат за излизане от кризата. Разликата обаче е огромна. Грантовете не се връщат, само се отчита дали отпуснатите средства са разходвани отговорно за постигане на поставените цели. Докато кредитите се връщат, и то с лихвите. Ето как, за да не се строши хатъра на нашите милионери, дори и тези суми, които може да вземе като грантове, България ще ги получи като заеми, та после тъпкано да ги връща.   

Плоският данък бе въведен през 2008 г. по настояване на партньорите на БСП, главно на ДПС. Идеята бе лансирана на среща на Тройната коалиция в Катарино. Още е пред очите ми как Йордан Цонев ни уверяваше, че свалянето на данъка на 10 процента ще изсветли доходите на физическите лица. Те вече няма да имат интерес да ги укриват, а ще предпочитат да ги плащат, та да са чисти пред държавата. Така ще е добре и за хазната, защото ще се повиши събираемостта, и за бизнеса, който ще може да реинвестира спечеленото.   

Само че здравият разум се удивляваше защо е нужно в малка страна като нашата, в която „всички сме братовчеди“ и всичко се знае, данъците да се смъкнат до неоправдано ниски нива, та някои да благоволят да си ги плащат? Не е ли това признание, че държава всъщност няма или, ако все пак съществува, тя не може да изпълнява една от най-важните си функции, а разчита на добрата воля на задължените лица? Ето защо се наложи в парламентарната група на БСП да ни убеждават, че да, мярката не се връзва кой знае колко с лявата политика, но е временна, че след като постигне желаните ефекти, ще се възстанови прогресивно-подоходното облагане. Че тъкмо когато сме влезли в ЕС и икономиката върви добре, когато вече чувстваме и другите ползи от пълноправното си членство, трябва да се съобразим с волята на коалиционните си партньори и да не подлагаме на изпитание успешното си управление.

 Оттогава изминаха цяла дузина години, но плоският данък все си е непокътнат. А ножицата между бедните и богатите се разтваря още повече, имущественото разслоение расте. Дефектите прескочиха националните ни граници и вече се коментират в европейски план. И наистина, откъде-накъде немският или френският едър бизнесмен ще плаща огромни данъци, та да могат децата на българския не просто да живеят като принцове, но и да са недосегаеми от закона? Ясно е, че не обобщавам, не би било коректно да го сторя, но факт е, че немалка част от родните богаташи изразходват доходите си за паразитно потребление, може би защото не ги печелят, а се нагушват. Харчат ги от разходки на силиконки по островите през невиждан досега лукс в ежедневието до мощни коли за челядта си за незаконни гонки по булеварди и магистрали. И богатите страни в ЕС са прави в настояването си първо да мобилизираме вътрешните си ресурси, като обложим с по-високи данъци милионерите, пък чак тогава да обърнем очи за безвъзмездно финансиране от Брюксел. 

 Когато първото поколение чорбаджии трупа само лой, както казваше забележителният художник Илия Бешков, мазнинката в държавата, по думите пък на Бойко Борисов, няма как да не е оскъдна. Ето защо въпросът е не дали той мисли грантовете за грандове, или обратно. А ще се реши ли най-после някое управление да отмени плоския данък и да възстанови прогресивно-подоходното облагане. Което да позволи България да се нагърбва не само с нови и нови заеми, но и да получава неподлежащи на връщане грантове. Така породените от коронавирусната пандемия тежести  ще бъдат не само по-малки, но и ще се разпределят по-справедливо. В противен случай богатите ще станат още по-богати, а бедните – още по-бедни, защото най-вече те ще платят със скромните си възможности последиците от икономическите несгоди. И тогава вече наистина ще ни е все едно не само дали грандовете са грантове, или обратно, но и дали на кръстовището ни е убил мощният джип на надрусан баровски синковец, или повреждащата се през ден таратайка на някой все не смогващ да смени прастарата си кола редови данъкоплатец.     

КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Добавете името си тук