Символично STV.BG се роди в денят, в който за пореден път бяхме посочени като пример за дъното на медийната свобода в ЕС

Честито! България запазва своето достойно 111-то място по свобода на медиите. Трябва да сме горди. Въпреки всички очаквания, не сме се свлекли в класацията. А последната година имаше накъде да падаме.
В докладът на „Репортери без граници” България е описана като „Черната овца на ЕС” и изрично е посочено, че при нас прогрес няма, въпреки сериозния международен натиск. С други думи, каквото и да ни говорят напредналите в тази сфера наши големи братя, каквито и пръсти да ни размахват, за нас няма никакво значение. Дреме ни, че сме последни по този показател в Евросъюза. Горещ вятър! И правилно.
Така трябва да е след като българското общество не иска да види черната овца, застанала в центъра на дневната му. Той се прави, че не я забелязва, докато допива втората ракия. И то дори не е черна овца. В центъра на хола стои ОГРОМЕН розов слон, но някак си е по-лесно да не го забелязваме. Този сладичък слон си има петна по розовката си кожа. Едното се казва Цензура. По-голямото е Автоцензура. Има си петна с имена като леко сивото Опраскване и тъмно лилавото Сплашване. Но най-голямото петно на огромния розов слон е получило името Тотален контрол. Но ние не го виждаме. Както и слонът. Гледаме концентрирано в чинията и стискаме очи, уши и зъби да не мъцнем нещо за това животинче.
Само преди два дни министърът на вътрешните работи Младен Маринов обясни как в България няма проблем със свободата на словото, защото забележете, всеки можел да си говори каквото иска. Ето тази постановка, която ежедневно се използва от Властта, стои в основата на 111-то място за България. Защото зад твърдението за тотална свободия, стои една огромна лъжа.
Кой може да пише и каже всичко? Могат само тези, които не се интересуват какво излиза от устата им, пълна с кафяви остатъци. Точно те могат без грам притеснение и срам да избълват лъжи или да дадат гласност на незаконно събрани компромати. Те могат да си го позволят, защото е без значение кой е на върха на държавната хранителна верига, те са с него. А другите? Другите трябва да положат огромни усилия, да събират факти и доказателства преди да кажат не цялата азбука, а само А-то и Б-то от това, което знаят. И знаете ли какво се случва след това с тях? Биват засипвани с фекалиите на тези първите, които са ИСТИНСКИ свободни. Физически свободни. Духовно те отдавна са опустошени.
Как работят медиите в тази среда? Ами просто не работят. Спрели са. Как да работиш след като, ако пишеш нещо срещу властта или Кръговете около властта, не получаваш никаква защита. Не получаваш нито физическа, нито духовна защита. Не получаваш защита нито от медията, в която работиш, нито от обществото, за което реално работиш. Няма дори аплодисменти. Оставен си сам самичък. Е, тогава какъв е смисълът на това действие. Реално се оказва, че никой не иска да има истинска журналистика. В противен случай обществото трябва да излезе с голи гърди, за да брани свободното слово. А обществото се обръща, плювва на паважа и казва „Всички са маскари”.
И затова властта говори, че всеки може да си говори, каквото иска. Може, но като няма чуваемост и подкрепа, говоренето се превръща във врякане. Самата система иска вие да го приемате за врякане. А всички, които са си го позволили са превръщани или в луди, или в платени, или в пристрастни. Но защо, ако фактите са верни, да има значение, че човекът, който ги представя е луд, платен и пристрастен. Защо? Защо може да е кафяв, добре де, лайнян, а не луд?
Във времена, в които истинските медии са спрели, работят тези, които обслужват. Те заливат обществото всеки ден с едни и същи физиономии, омръзнали до втръсване, говорещи едни и същи омръзнали до втръсване мантри. Народът гледа и се опиянява. Не мисли, само слуша. И няма как да мисли, защото той получава само един сигнал – правилния. Хората знаят, че нещо не е наред, но не могат да усетят, да видят кои ноти от симфонията им се губят. Защото никога не са чули тези ноти, тоест никой не допуснал възможността тези ноти да бъдат чути. А без всички ноти, всяко произведение си е фалшиво.
И какво се оказва. В центъра на дневната на българите имат розов слон, свирещ фалшиво на контрабас и те не го виждат. Е, щастливите три единици за 111-то място си ги виждаме. Цъкаме с език и псуваме проклетите журналисти. А, че журналистите, които реално са наши братя сестри, деца, внуци и не са кацнали от Луната, имат нужда от нашата помощ, никой не се сеща. Така, че това 111-то място не е за българската журналистика, а за българското общество като цяло. Което трябва да се събуди. Може би, някога. И да натири розовия слон с контрабаса.
Да завършим позитивно. Има светлина. Винаги има. За щастие има и луди, и наивни журналисти, които преминават през реката от фекалии, за да си свършат работата. И ви гарантирам, че те не живеят в охолство, но заспиват с чиста съвест. Символично докладът на „Репортери без граници” беше публикуван в седмицата, в която се роди STV.BG. Един сайт, който няма претенции веднага да убие розовия слон, но поне да се разправи с черната овца. Културно и със стил. Да бъде!

КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Добавете името си тук